Bulgarian poetry,author Maria Vergova,music Chris Spheeris. br В сънен унес притихва градът.Тъмни сенки във мрака се гонят.Нощни улици тихо мълчат,а дъждът като шепот се рони.С глас далечен звучи саксофон и разплаква край мен тъмнината.Долетява самотният стон на затичан нанякъде вятър.Ти дали си заслушан в дъжда?Зная аз колко много обичаш малки капчици нощна тъга по стъклата без шум да се стичат.И дали ти нашепват сега всички думи,от мен неизречени,недокосната моя мечта,невъзможен,несбъднат,далечен.И може би тихо, без глас,своя бяг без следа равпиляват,както дните обгръщат във нас всеки спомен с покров от забрава.Плъзва утрото сноп светлина във дъждовни стъкла се оглежда.Нека слънчев ти бъде денят,моя тиха,несбъдната нежност...