Bulgarian poetry,author Maria Vergova.br Отмини ме,Любов,отмини ме,не нахлувай в душата ми пак!Не наричай със своето име всеки трепет наивен и плах.Отмини ме ,че всяка надежда във сърцето ми щом загори,е отново простреляна нежност с нажежени до бяло стрели.Отмини ме,че всяка раздяла във очите ми дълго вали,а страстта ти превръща се цяла в прах и пепел от минали дни.Че издигах ти крепост за двама и за мене свещена бе ти,но след теб във душата ми храмът се превръщаше в куп руини.Не пристигай пак-чиста и бяла!Днес заключих в мен всички врати.