За теб изгрях!За теб ще бъда утро,окъпано от струи светлина,през космоса дори да съм се лутал,подобно пътник в ничия страна.Аз зная,че надежда ме измоли,отвъд звездите,скрити от печал.Едно сърце.Или крило за полет.Един копнеж,небесно просиял.Една молитва,шепната по заник,за изгрева и чудото в зори.За мислите,от болка изтерзани,които само дъх ще изцери.Блестя в лъчи.И ти недей ме пита дали от звезден прах съм сътворен.Дъхът ми като огън те прочита - от твоя пламък вече обгорен.И даже да ме срещнеш мълчаливо,повярвала,че аз съм светлина,от тебе ми е всичкото гориво - едничка моя, слънчева жена.