Bulgarian poetry Yasen Vedrin, br Часовник ли самотен е сърцето,тиктакащо за кръгове любов?Стрелките му докосват ли небето,лъчисти в своя сребърен обков.Намира ли утеха в час,минута?Запомня ли секундите дори?Или в окръжност времето се лута,а няма кой да му извика"Спри!"И някак си пружинката навита,надеждата вродена може би,върти стрелките с вярност упорита и търси път към другите съдби.До онзи кръг от нежно постоянство,когато любовта пристига с миг.И там-на циферблатното пространство любовно се докосват дъх и лик.Тогава просто времето е спряло.Стрелките спят над чудния си час.