Bulgarian poetry,author Yasen Vedrinbr Усмихваш се от устните ми...Как?За мене е загадка немислима.Един докосващ и пленяващ знак,че пак си близо,даже и незрима.Надзърташ от зениците ми...Как?Нима у мен очите си остави?Лъчисто слънце гони моя мрак и хвърля взор над облачни дъбрави.Докосваш ме от дланите ми...Как?Дали вълшебни пръстите сме вплели?Подобно клони,свързани в клонак,със капки дъжд,невинно заблестели.Унесен шепна мислите ти...Как?Нали в сърцето думата се ражда?Два извора в едно ми пеят пак или те изнамира мойта жажда?Прегръщам те с молитвата ти...